взех да си преровя дисковете с музика и се сетих за някой добре забравени много любими неща - саундтрака на Шрек например ;) страшен е, много ми е любим, а бях забравила, че имам такова нещо вкъщи...незнам защо, не всъщност знам, обаче ме натъжава...има няколко много красиви парчета, по принцип не обичам сълзливите песнички, но тези са наистина много добри...
а да, задача номер едно за момента, така де , като изключа работата, е да накарам лаптопа си да хибернейтва под Линукс, когато му затворя капака...хм, тоест успях да го накарам да хибернейтва (което въобще не е голяма философия, просто се настройва от Control Center-а,хм, май само при условие че си компилирал ядро с ACPI support ), проблема е обаче, че незнам как да го събудя след това...когато повторно отворя капака, няма никой, а ако го включа от Power бутона, започва нормално да си зарежда първо Лилото, а след това и операционната система...а отгоре на всичкото Slack-а казва, че тази функционалност още била в процес на разработка, което ще да значи, че има вероятност колкото и да опитвам, въобще да не проработи...е няма да е зле все пак да се поразровя в нета за малко информация.. .старшно е удобно в 3 през нощта например, когато просто не мога да държа очите си отворени, да хлопна капака, и на сутринта като го отворя всичко пак да си е там, а не 10 минути да запазвам някакви работи, и на 10ия път да напиша правилно /sbin/halt, а и после да се чудя защо това и това го няма, и да редя куп...хм..."изрази, които не би трябвало да се чуват от една млада дама"......

е, най-накрая приключих с гадния лаптоп и стаята с многото кабеляци и уствойства, от които изпитвах такъв ужас..поне засега, де...жалко, тъкмо взех да свиквам...при първа възможност трябва да кача снимки - гледката е просто уникална...;)
а хората, чиито бюра са там, най-накрая ще си отдъхнат от мен...
не се успах за работа тая сутрин - голямо геройство от моя страна, но при трите часа сън снощи в момента умирам
а преди съвсем да ми се е изпарило от главата... все не мога да си намеря удобен месинджър нито за Linux, нито за Windows - какво ли не пробвах - Miranda , Trillian, Yahoo Messanger, Gaim и за двете ОС , Kopete ... и все се намира по нещо да ме дразни - в крайна сметка май се спирам на Gaim, въпреки че Gnome и всичките му приложения старшно ме дразнят... Но все пак - предмиствата са си предимства - поддържа всичките Instаnt messaging протоколи, а и много бързо свикнах с него, има версии за Windows и за Linux, така че няма да ми се налага да преключвам от една вълна на друга...с едно важно уточнение обаче - версията на Gaim, както и тази на Kopete, които идват със Slackware 10 явно не поддържат добре Yahoo протокола, така или иначе не успях нито веднъж да се логна в Yahoo! - причината - ГРЕШНА парола!!! Е проблема се реши лесно - с последната версия на Gaim v1.0.2 от SourceForge си ползвам и Yahoo!-то съвсем спокойно ;)
Изводът - трябва да се ъпдейтва ;)))))))))

уфф........
ужасен ден...едвам успях да се събудя и да не закъснея за работа (или поне не прекалено много; все повече и повече се убеждавам, че идеята за работен ден, който да почва към 3 следобяд е чудесна)...
продължавам да работя на неудобния лаптоп с клавиши като джапанки и си откачам още повече...за капак, деня завърши толкова нелепо, че не е истина...
както винаги вдъхновението за работа дойде по-някое време късния следобяд, пък и тогава взе да става и по-спокойни, а и понеже не бях свършила всичко, което смятах да свърша днес, въобще не съм разбрала как и последния човек от офиса си е заминал...и понеже се бях забила в една стая вдъното на коридора, където са устройствата, с който работя в момента, и той въобще не е разбрал че съм там, и си е заминал с идеята, че няма никой в офиса...охраната минала на проверка, но пак понеже съм била в дъното на коридора не се е сетила да види дали там има хора, а и понеже аз съм имала огромното неблагоразумие да затвора вратата на кабинета...та охраната приключила с проверката, заключила спокойно етажа и пуснала алармата...е в тоя красив момент аз взех да чувам някакъв невероятно дразнещ звук, и ощо взето се осъзнах какво е станало...
няма смисъл да обяснявам за паниката дето ме хвана в първия момент, нито за цирка когато охраната и СОТ-аджиите пристигнаха...обясненията...бе с две думи УЖАС!!! толкова зле май не ми е било отдавна...и толкова глупова май отдавна не се бях чуствала...
и като капан на всичко, в момента е 3:20 АМ, а на мен грам не ми се спи..
изгледите утре сутрин пак да се успя за работа са много големи
:(

:)
прекарах съботата и неделята в опити да се завлека на OpenFest, но уви...успях да стигна дотам чак в неделя (и то след не малко премеждия - озоваване в Дружба 2 например), към 3 следобяд, когато цялата работа беше почти приключила..ама така ще е, като съм толкова разсеяна, и неорганизирана, аз и не само аз.., ;)
добре че самите лекции, или поне част от тях ги има качени в интернет, ще мога да прегледам тези, които реша че си заслужават...
по програмата ми се струва, че голяма част от лекциите са били прекалено...хм...бизнес/потребителски-ориентирани, определено не ми е интересно да слушам за Linux в българския Парламент или пък за Проектът KDE, новостите във версия 3.3 р, така че може би не съм изпуснала чак толкова много...а и освен това, присъствието ми го има документирано - който не вярва да види - http://openfest.fsa-bg.org/archive/2004/photos/Anton_Zinoviev/imgp1285_Lg.jpg.66.html
;)
а и да не забравя - трябва да ми забранят да стъпвам в студентски град!

тая работа с блогването май хич няма да я бъде...с голяма мъка успявам да постна 1-2 пъти в седмицата, и то само защото вече имам нет вкъщи (който хич го няма и то бая често, ма т'ва е друг въпрос)...
хм, май ще ми се наложи да развивам умения на йога ;), работното ми място от два-три дни е до един куп кабеляци и устройства, не грешка, един куп е нещо нормално, КУПИЩА кабеляци, устройства, захранващи кабели, раклонители, обръщачки, оптики, SFPта и какво ли още не...при това ползвам някъкъв лаптоп, на който клавишите са му супер малки, местата на ctrl и fn са разменени, клавишите, особено space-а (ако искам да има ефект) трябва така да ги натискам, че да плюштят като мокра джапанка...няма мишка,но затова пък си има Touchpad, който няма начин да не закача с вътрешната част на дланта докато пиша и просто откачам...пък най-хубавата част е, че тъй нещо е сложено върху две стари машини, поради липса на бюро и/или недостатък на място за такова, (както и да е) ...и най-големия недостатък - НЯМА КЪДЕ СИ ДА СЛОЖА ЧАШАТА С КАФЕ!!!
искам си ПСто!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

чувствам се пребита като куче...все пак успях да се завлека до Студентски град най-накрая, поводът - рождения ден на един приятел, но не, трудно ми понасят такива изпълнения...особено ако трябва на следващия ден да съм на линия в 9 сутринта...уф, колко щеше да е хубаво нормалния работен ден да почва към 3 следобяд...ех.......мечти
а помежду другото ,instant messanger-а на KDE - Kopete, който ползвам отскоро има един много смешен бъг, явно не обработва правилно информацията за хората от сървърите и когато трябва да посочи, че някой е male,той покзава точно обратното...:)
голямо е шоу да ти казва, че Чудомира "changed his status to Away", или че Чудомир е "offline, do you want to leave her a message?"
;)

книгите са хубаво нещо.......

за първи път чета художествена литература от година-две (въпреки че може да се поспори доколко Порно на Ървин Уелш е художествена литература - много груб език използва тоя човек и не на всеки му понася :) )...изводът: голяма грешка е било от моя страна да си мисля, че нямам време да чета книги за удоволствие, защото трябва да наваксвам с учебниците - отне ми точно 2 дни да прочета 500 страници и то без да отделя кой знае колко време за това, помежду другото, пък досега не ми се е случвало да успея за толкова кратко време да прочета учебник, че и да ми влезе нещо в главата при това...

Параграф 22, пак в ФМИ

голям майтап...тая сутрин като за събуждане поредната глупост във ФМИ...
та значи, начина на обучение там е така организиран, че студентите трябва задължително да изучават определени дисциплини, обикновено по 3 на семестър; освен това има изборни дисциплини, които се записват по желание на студента, в началото на всеки семестър, студентите сами си преценяват кои и колко да запишат през дадения семестър...тея изборни дисциплини носят кредити и при завършването всеки студент трябва да има събран определен брой кредити за да се дипломира...в началото на всеки семестър тече една кампания за записването на тея дисциплини, тая работа става през една online система, която работи горе долу така: от списък от всичките дисциплини които ще се четат през семестъра, си избираш няколко и ги записваш като имаш срок от 2-3 седмици през които можеш да си промениш решението и да отпишеш някой курс, ако не ти хареса...много често срещана практика е в началото да се запишат много дисциплини и след това да се отпишат повечето от тях...да де, ама последния семестър точно това отписване не е работило, или по-точно системата е потвърждавала отписване от дадена дисциплина, но реално хората са си оставали записани...и сега се оказва че почти всеки има изпити които не е взел, но не е и знаел че трябва да взема...голям купон.....:) отиваш да се запишеш и ти казват че не може щото не си взел 4 изпита, а ти си мислиш че си изчистил всичко...много ми е интересно как ли ще я оправят тая каша...

първи пост

:)
първото нещо което правя сутрин като дойда на работа е да си проверя пощите (дотук имам 4 акаунта ;) ) и да прегледам няколко блога...тея блогове се оказаха доста интересно четиво, хем забавно ( като тази ода за чорапите ;) - много ми е любима ), пък и полезно...е реших да се опитам и аз да си създам този навик, въпреки че съм далече от идеята, че имам нещо кой-знае колко ново/ценно да кажа...бе ако не друго поне ще има къде да проверя какво съм правила преди 3 месеца, хмм и вместо на дълго и нашироко да обяснявам на баща ми или сестра ми примерно едни и същи работи по icq (това е основното средство за комуникация в нашто семейство :) - вкъщи е весело ), те ще могат сами да си проверяват как съм днес примерно и... бе идеята ми беше че блогването може да се окаже много полезно средство за комуникация :) и много интересно

хмм...дотук добре...ами ся незнам откъде да започна...
днеска...работата...цял ден се боря с някакви buffer overflows - и ми стана много интересно (много си харесвам работата помежду другото ;) ) , ама опрат ли нещата до дебъгване ми става лошичко...уф, тоя дебъгер...никога, по дяволите, не мога да се оправя като хората с него...като се сетя само как ми трябваше един месец докато се ориентирам само как да си компилирам щуротиите с дебъг инфо, и как през тоя един месец при всеки опит да дебъгвам каквото и да е ми изскачаше само някакво disassembly ми призлява още повече...добре че съм упорита - няма да се предам!, се някога ще трябва да му свикна, пък дотогава - за лаици като мен - нали има printf ;) се някак и с него ще трява да се оправям ;)
та за buffer overflows - темата ми е много любима, а и днеска попаднах на толкова красиви примери...
но айде утре повече по темата че ся стана много късно
:)

...

....test